Директорът на BVI дружество дължи честност, добросъвестност и действие в интерес на самото дружество, а не на групата или на номиниращия, като трябва да използва правомощията си за надлежна цел и с грижата на разумен директор. Конфликтите се разкриват пред целия съвет, оставката не заличава минала отговорност, а при ликвидация съдът може да постанови лична вноска по BVI Insolvency Act.
Василев & Чисусе · 2026-10-11 · Правен преглед: 11 октомври 2026 г.
Управлението на BVI дружество е в ръцете на директорите. Съгласно section 109 на BVI Business Companies Act (основният закон за търговските дружества на Британските Вирджински острови) дейността и делата на дружеството се управляват от директорите или под тяхно ръководство или надзор, доколкото учредителният договор и уставът (memorandum and articles) не предвиждат друго.
Затова анализът на позицията на конкретен директор винаги започва от учредителните документи. Те могат да уреждат как се упражняват правомощията на съвета, кои решения изискват участие на акционерите и как е разпределена властта вътре в дружеството.
Значение има не само длъжността, но и реално изпълняваната функция. Section 109(6) предвижда, че когато дружеството няма директор, лицето, което управлява, ръководи или надзирава управлението на дейността му, се счита за директор за целите на закона. Това е конкретно законово правило за описаната хипотеза, а не обща доктрина за "сенчести директори", но показва, че законът гледа кой фактически управлява дружеството, когато няма назначен директор.
Директорът на BVI дружество трябва да действа честно и добросъвестно и по начин, който самият той счита за най-добър за интереса на дружеството. Това е централното фидуциарно задължение по section 120 и се прилага при всяко упражняване на правомощия или изпълнение на задължения.
Задължението се дължи спрямо самото дружество, а не спрямо отделен акционер, лицето, което е предложило директора, или групата като цяло. Section 120 съдържа три тесни изключения, всяко от които зависи от конкретни условия.
При изцяло притежавано дъщерно дружество директорът може да действа в интерес на дружеството майка, дори това да не е в интерес на дъщерното дружество, но само ако учредителните документи изрично го позволяват.
При дъщерно дружество, което не е изцяло притежавано, същата възможност изисква едновременно изрично разрешение в учредителните документи и предварително съгласие на акционерите, различни от дружеството майка.
При дружество за съвместно предприятие (joint venture) директорът може, ако учредителните документи изрично го позволяват, да действа в интерес на акционер или акционери във връзка със съвместното предприятие, дори това да не е в интерес на самото дружество.
Тези изключения не бива да се обобщават като общо правило за "интерес на групата". Когато липсва изискваното разрешение или съгласие, отправната точка остава интересът на конкретното BVI дружество.
Преценката по section 120 е до голяма степен, но не изцяло, субективна. Така е формулирана позицията от Judicial Committee of the Privy Council (последна апелативна инстанция за BVI) по делото Ma v Wong and others [2022] UKPC 14.
Когато директорите действително са обсъдили интереса на дружеството, съдилищата по правило не се намесват в търговската им преценка. Въпросът е какво директорът добросъвестно е вярвал, а не дали съдът би взел същото бизнес решение.
Положението е различно, когато директорът изобщо не е взел предвид самостоятелния интерес на дружеството. Тогава се прилага обективният тест от типа Charterbridge: дали интелигентен и честен човек на мястото на директора би могъл, при всички налични обстоятелства, разумно да счита, че сделката е в полза на дружеството.
Решението потвърждава и че всяко дружество в група е отделно юридическо лице. Интересът на групата не замества автоматично интереса на конкретното BVI дружество, чиито директори вземат решението. На практика съветът на всяко дружество в групата следва реално да прецени собственото му положение, вместо да приема, че ползата за групата решава въпроса.
Директорът трябва да упражнява правомощията си за надлежна цел. Section 121 предвижда още, че директорът не може да действа или да се съгласява дружеството да действа в нарушение на закона или на учредителните документи.
Това е самостоятелно задължение, отделно от това по section 120. Добросъвестността сама по себе си не поправя използването на правомощие за цел, за която то не е предоставено. Директор може искрено да вярва, че решението е полезно за дружеството, и въпреки това да наруши section 121, ако правомощието е използвано за неподходяща цел или действието противоречи на закона или устава.
Затова е важно преди упражняването на правомощие да се изясни неговият източник и предназначение, особено при решения за издаване на акции, контрол, разпределения или права на определени акционери.
Директорът трябва да полага грижата, усърдието и уменията, които би положил разумен директор при същите обстоятелства. Съгласно section 122 това се преценява, без изброяването да е изчерпателно, с оглед на естеството на дружеството, естеството на решението и позицията на директора и естеството на поетите от него отговорности.
Стандартът е контекстуален. Разумното поведение за директор на регулиран фонд или търговска група може да е различно от това за директор на обикновено холдингово дружество, а решение със съществени финансови последици може да изисква повече внимание от рутинен административен въпрос.
Законът не съдържа фиксиран списък от действия, които гарантират съответствие. Практическият извод е, че директорът трябва да се ангажира с дружеството и с конкретното решение така, както би го направил разумен директор с реално поетите от него отговорности.
Директорът може да разчита на информация и съвети от други лица, но само при определени условия. Section 123 му позволява да се позовава на регистъра на акционерите, книгите, документацията, финансовите отчети и други финансови данни на дружеството, както и на информация, доклади, становища и професионални или експертни съвети от определени лица.
Това са служител, за когото директорът има разумни основания да счита, че е надежден и компетентен по въпроса; професионален съветник или експерт по въпроси, за които директорът има разумни основания да счита, че са в рамките на неговата компетентност; както и друг директор или комитет от директори, в който директорът не участва, по въпроси в рамките на неговите правомощия.
Защитата се прилага само ако директорът действа добросъвестно, извършва необходимата проверка, когато обстоятелствата сочат, че такава е нужна, и не знае, че позоваването е неоправдано. Следователно позоваването е обусловена защита, а не заместител на активното участие. Директор, който пренебрегва тревожни сигнали или разчита на съвет, за който знае, че е ненадежден, не може да се ползва от нея.
Сходно е положението при делегиране. Съгласно section 110(4), когато директорите делегират правомощия на комитет от директори, те остават отговорни за упражняването им, освен ако през цялото време преди това са имали разумни основания да считат, че комитетът ще ги упражни в съответствие със задълженията на директорите по закона. Делегирането не прехвърля изцяло отговорността.
Директорът трябва да разкрие пред съвета на директорите своя интерес в сделка, сключена или предстояща за дружеството, незабавно след като узнае за него. Това е основното правило на section 124.
Задължението не се прилага, когато сделката е между директора и дружеството и е сключена в обичайната дейност на дружеството при обичайни условия. Законът уточнява и че разкриването пред съвета не е извършено, ако не е направено или доведено до знанието на всеки директор. Споделянето с един колега не е достатъчно.
Действащото право относно санкциите изисква особено внимание. Консолидираната редакция от 2020 г. (Revised 2020) и по-старите указания, основани на нея, съдържат административно нарушение с глоба от 10 000 щатски долара за неразкриване по section 124. Section 26 на BVI Business Companies (Amendment) Act, 2024 отменя section 124(7), като изменението е в сила от 2 януари 2025 г. съгласно Commencement Notice S.I. No. 75 of 2024. По-стари материали, които посочват тази санкция, трябва да се четат заедно с изменението от 2024 г.
Гражданскоправните последици са уредени в section 125. Сделка, в която директор има интерес, е унищожаема по искане на дружеството, освен ако интересът е бил разкрит по section 124 преди сключването ѝ или разкриване не е било необходимо поради изключението за обичайна дейност.
Дори когато тези условия не са изпълнени, сделката не е унищожаема, ако съществените факти относно интереса са известни на акционерите с право на глас и сделката е одобрена или потвърдена с решение на акционерите, или ако дружеството е получило справедлива стойност по нея.
Доколкото учредителните документи не предвиждат друго, заинтересованият директор може да гласува по въпроса, да присъства на заседанието и да се брои за кворума, както и да подписва документи или да извършва други действия като директор във връзка със сделката. Конфликтът следователно не прави сделката автоматично недействителна, но неразкритият интерес може да я направи уязвима и да постави поведението на директора под проверка по sections 120 до 122.
Назначаването като номиниран директор не създава отделен или по-нисък законов стандарт. Sections 120 до 125 се прилагат за всеки директор на BVI дружество, независимо как е назначен и какво споразумение има с лицето, което го е предложило.
Номинираният директор може да отчита позицията на номиниращия, но не може просто да изпълнява указания, без да съобрази задължението да действа в интерес на дружеството, изискването за надлежна цел, стандарта за грижа и правилата за разкриване. Ограничените изключения в section 120 за дъщерни дружества и съвместни предприятия остават единствените законови възможности за действие в интерес на друго лице. Как се структурират номинираните договорености на практика разглеждаме в отделната статия за номинирани директори и акционери в BVI.
Оставката не премахва отговорността за минали действия. Section 116 предвижда, че лице, престанало да бъде директор, продължава да отговаря по разпоредбите на закона, които възлагат отговорност на директорите, за действия, бездействия или решения от времето, когато е заемало длъжността.
Затова директор, който има опасения относно поведението на дружеството, следва да прецени положението си с оглед на случилото се по време на мандата му, а не само на това, което ще последва след напускането.
BVI Insolvency Act (законът за несъстоятелността на BVI) не създава общо самостоятелно задължение на директорите към кредиторите в широкия смисъл, който понякога се среща в обзорни материали. Той обаче дава на съда конкретни правомощия в производство по ликвидация, които могат да доведат до лична отговорност на директори и други лица. Това са специфични инструменти при несъстоятелност, а не автоматична лична отговорност при всяка несъстоятелност на дружеството.
Съгласно section 254, по молба на ликвидатора съдът може да разгледа поведението на лице, което е присвоило или задържало активи на дружеството, извършило е misfeasance (неправомерно управление) или е нарушило фидуциарно или друго задължение към дружеството. Съдът може да разпореди връщане или възстановяване на активи, отчитане или обезщетение, с лихва, когато е приложимо.
Section 255 урежда fraudulent trading (измамна търговска дейност). Ако преди откриването на ликвидацията дейността на дружеството е била осъществявана с намерение за измама на кредиторите или с друга измамна цел, съдът може да задължи лице, съзнателно участвало в тази дейност, да направи вноска в имуществото на дружеството.
Section 256 урежда insolvent trading (търговия при несъстоятелност). Съдът може да задължи настоящ или бивш директор да направи вноска в имуществото на дружеството, ако в момент преди откриването на ликвидацията директорът е знаел или е трябвало да заключи, че няма разумна перспектива дружеството да избегне ликвидация поради несъстоятелност.
Разпореждане по section 256 не се постановява, ако съдът приеме, че след този момент директорът е предприел всяка разумно достъпна стъпка за намаляване на загубите на кредиторите. Стандартът съчетава обективен и субективен елемент: фактите, които директорът е трябвало да знае, изводите и стъпките се преценяват спрямо разумно усърдно лице със същите функции, което има и общите знания, умения и опит на конкретния директор.
Part X на BVI Insolvency Act допуска също, когато е приложимо, забрана за упражняване на длъжност директор (disqualification order) за срок до 10 години. Сред обстоятелствата, относими към преценката за негодност, са misfeasance или нарушение на задължения и отговорността на директора за пропуски, свързани с несъстоятелността на дружеството.
BVI дружеството може да обезщети директорите си и да ги застрахова, но нито едното, нито другото отменя самите задължения. Съгласно section 132, при спазване на section 132(2) и учредителните документи, дружеството може да обезщети директор или бивш директор за разходи, включително адвокатски хонорари, както и за присъдени суми, глоби и суми по споразумения, разумно направени във връзка с определени съдебни, административни или разследващи производства.
Обезщетяването е допустимо само ако лицето е действало честно, добросъвестно и в това, което е считало за интерес на дружеството, а при наказателни производства не е имало разумно основание да счита поведението си за незаконно. Обезщетяване, предоставено в нарушение на section 132(2), е нищожно.
Section 133 позволява на дружеството да сключи и поддържа застраховка за директор или бивш директор срещу отговорност, предявена спрямо него в това качество, независимо дали дружеството има или би имало право да го обезщети по section 132. Застраховката може да бъде важна част от управлението на риска, но стойността ѝ зависи от условията на полицата, а нито обезщетяването, нито застраховката променят съдържанието на задълженията.
Задълженията по sections 120 до 125 имат пряко отражение върху работата на съвета. Посоченото по-долу е практика на добро корпоративно управление, произтичаща от тези задължения и от указанията на BVI FSC за директорите и техните отговорности, а не допълнителен законов списък от изисквания.
Директорът е в по-добра позиция да спази задълженията за грижа и за действие в интерес на дружеството, ако познава дейността му, финансовото му състояние и ограниченията върху правомощията на съвета в учредителните документи. Запознаването с материалите преди заседания и задаването на въпроси, когато обстоятелствата го налагат, също е важно, тъй като защитата по section 123 зависи от извършването на необходимата проверка.
Протоколи, които показват, че самостоятелният интерес на дружеството реално е обсъден, могат да имат значение с оглед на Ma v Wong, особено при вътрешногрупови сделки. Документирането на разкритията за конфликт пред всеки директор подкрепя анализа по sections 124 и 125. Проверката на решенията спрямо учредителните документи и действащото право, включително измененията от 2024 г., помага съветът да остане в рамките на section 121.
Работим със специализирани професионалисти по въпроси на корпоративното управление и задълженията на директорите в BVI, включително решения на съвета, конфликти и преглед на учредителните документи в рамките на услугата ни по корпоративно и търговско право, договорености за директори чрез номинирани и фидуциарни услуги и структуриране чрез учредяване и корпоративно структуриране. Когато директор е изправен пред претенция или проверка от ликвидатор, можем да координираме подкрепа чрез практиката ни по решаване на спорове.
Тази статия има само информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет по правото на BVI. Положението на всеки директор зависи от учредителните документи на дружеството, конкретните факти и действащото към съответния момент право, поради което при нужда следва да се потърси съвет от юрист с квалификация в BVI. Описаната правна рамка е прегледана към 11 октомври 2026 г.