Офшорна компания и банкова сметка: как се структурира убедително KYC досие

В настоящия материал терминът „офшорна компания“ се използва описателно за чуждестранно дружество, включително дружество, регистрирано в юрисдикция с ниско или преференциално данъчно облагане. За банковата оценка определящи са конкретната юрисдикция, структурата на собственост и контрол, прозрачността, дейността, произходът на средствата и рисковият профил, а не само използваният етикет. Европейските надзорни насоки изискват рисково-базиран подход и не третират всеки отделен рисков фактор като автоматично основание за отказ. 

При банка в България откриването на корпоративна сметка изисква комплексна проверка на клиента. Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) предвижда идентифициране на клиента и действителния собственик, изясняване на структурата на собственост и контрол, установяване на целта и характера на деловите отношения, изясняване на произхода на средствата и текущо наблюдение на отношенията. 

Има ли дружеството право да изиска откриване на банкова сметка? 

Специалното право на платежна сметка за основни операции по чл. 119 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) е предвидено за потребители, пребиваващи законно в Европейския съюз. Българската народна банка уточнява, че тази сметка е предназначена за физически лица. Режимът не предоставя съответно право на търговските дружества да изискват откриването на обичайна корпоративна банкова сметка. 

За корпоративния клиент положителното приключване на KYC проверката е необходимо, но не представлява гаранция, че банката ще установи делови отношения. Същевременно, когато банката не може да изпълни задължителните мерки за комплексна проверка, чл. 17 ЗМИП я задължава да откаже установяването на делови отношения, включително откриването на сметка. При вече установени отношения невъзможността да бъде извършена необходимата комплексна проверка е основание за тяхното прекратяване. 

Следователно KYC досието не трябва да се разглежда като формалност или като комплект документи, който автоматично води до откриване на сметка. Неговата функция е да предостави достатъчно надеждна информация, за да може банката да изпълни регулаторните си задължения и да извърши собствената си оценка на риска. 

Защо собствеността и контролът са в основата на KYC досието? 

Банката трябва да установи не само формалните акционери или съдружници, а физическите лица, които в крайна сметка притежават или контролират дружеството. 

По действащия ЗМИП физическо лице, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас, попада в основния критерий за действителен собственик. Законът обаче включва и контрол чрез други средства. Ако след изчерпване на възможните способи не може да бъде установено физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира дружеството, и няма основание за съмнение, се прилага предвиденият в закона критерий за висш ръководен служител. 

При многостепенна международна структура KYC досието трябва да позволява проследяване на веригата до действителните собственици. В зависимост от юрисдикцията и изискванията на банката това може да наложи представянето на учредителни документи, актуални корпоративни извлечения, регистри на директори и акционери, Certificates of Good Standing или Incumbency и други документи за междинните дружества. 

Груповата диаграма е особено полезна при сложни структури, но не замества официалните документи. Нейната роля е да покаже ясно връзките между отделните дружества, процентите на участие и механизмите за контрол, така че информацията да може да бъде съпоставена с документалните доказателства. 

Каква е разликата между произход на средствата и източник на имущественото състояние? 

Произходът на средствата (Source of Funds, SoF) и източникът на имущественото състояние (Source of Wealth, SoW) са различни понятия и не трябва да се използват като взаимозаменяеми. 

ЗМИП определя произхода на средствата като източника на средствата, използвани в рамките на деловите отношения или при конкретна операция или сделка. Законът изисква произходът на средствата да бъде изясняван чрез предвидените способи, включително информация за дейността и очакваните операции, независими официални източници, друга налична нормативно събрана информация и проследяване на паричните потоци. 

Източникът на имущественото състояние има по-широк предмет. По ЗМИП това са източниците на цялостното богатство, имуществено състояние и активи на лицето, а не само конкретните средства, използвани в рамките на определена банкова операция или отношение. 

На практика SoF може да бъде подкрепен например с банкови извлечения, договори за заем или вътрешногрупово финансиране, договори и фактури по търговски сделки или документи за капиталови вноски. SoW може да изисква по-широка документална история, например финансови отчети, продажба на предприятие или актив, дивиденти, инвестиционни доходи, професионални доходи или наследство. 

Обемът на доказателствата не е еднакъв за всеки клиент. Той зависи от приложимия закон, конкретния рисков профил и политиките на финансовата институция. При определени високорискови отношения ЗМИП изисква разширена комплексна проверка, която може да включва допълнителна информация за клиента и действителните собственици, източника на имущественото състояние, причините за планираните операции, одобрение от служител на висша ръководна длъжност и засилено текущо наблюдение. 

Как се доказват бизнес моделът и реалната търговска дейност? 

Корпоративната регистрация доказва съществуването на дружеството, но не обяснява сама по себе си как ще функционира банковата сметка. KYC анализът трябва да позволи на банката да разбере целта и характера на деловите отношения и да съпоставя последващите операции с познатата стопанска дейност и рисковия профил на клиента. 

Договори с клиенти и доставчици, фактури, поръчки, документи за извършени услуги, транспортни документи, финансови отчети, банкови извлечения и търговска кореспонденция могат да бъдат използвани за доказване на действителната дейност, когато са релевантни за конкретния бизнес. 

Бизнес меморандумът или фирменият профил не е универсален нормативно установен документ с фиксирана форма. При международни или по-сложни структури обаче той може да бъде практически полезен, защото обединява информацията за продуктите или услугите, клиентите, доставчиците, пазарите, географиите на плащанията, очакваните обороти и начина на финансиране. 

Качеството на KYC досието зависи не от броя на документите, а от това дали основните твърдения за бизнеса и очакваните парични потоци могат да бъдат проверени. 

Кога регистрацията в преференциална или офшорна юрисдикция повишава риска? 

Регистрацията на дружество извън България или в юрисдикция с ниско данъчно облагане не представлява сама по себе си доказателство за неправомерна дейност и не следва автоматично да се приравнява на конкретна AML рискова категория. 

По българското право понятието „юрисдикция с преференциален данъчен режим“ има специално нормативно значение. Законът за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, съдържа конкретно изброени ограничения за определени лицензирани дейности, квалифицирани участия, обществени поръчки и други посочени отношения. Законът не установява обща забрана такова дружество да бъде титуляр на обичайна банкова сметка. 

Отделен въпрос е AML/CFT оценката. Необичайно непрозрачни структури, дружества, които позволяват прикриване на идентичността, nominee arrangements и връзки с по-високорискови държави могат да бъдат релевантни фактори при банковата оценка. Наличието на отделен рисков фактор обаче трябва да се анализира в контекста на конкретния клиент и структура. 

Когато са налице отношения с високорискови трети държави по приложимия режим, ЗМИП предвижда конкретни мерки за разширена комплексна проверка. Понятието „високорискова трета държава“ не трябва да се смесва автоматично с понятието „юрисдикция с преференциален данъчен режим“, тъй като двете категории имат различна нормативна функция. 

Каква е ролята на CRS и FATCA при откриване на корпоративна сметка? 

CRS и FATCA са режими за данъчна комплексна проверка и автоматичен обмен на информация и трябва да бъдат разграничавани от AML/CFT режима. 

В България правилата за автоматичен обмен на финансова информация по Common Reporting Standard (CRS), DAC2 и FATCA са въведени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Българските финансови институции извършват съответните процедури по идентификация и отчетност за поддържаните от тях финансови сметки. 

При нови сметки на юридически лица CRS изисква определяне на данъчната резидентност и статута на титуляря чрез съответна self-certification, освен в предвидените изключения. При определени пасивни нефинансови образувания се установяват и контролиращите лица и тяхната данъчна резидентност. Информацията, събрана при AML/KYC процедурите, може да бъде използвана при определянето на контролиращите лица в рамките на CRS. 

Следователно данъчният статут, AML/KYC профилът и действителната собственост са свързани в процеса по откриване на сметка, но произтичат от различни нормативни режими и не трябва да бъдат смесвани. 

Какво прави KYC досието последователно и проверимо? 

Убедителното KYC досие представя една и съща фактическа картина във всички основни документи. Структурата на собственост трябва да съответства на корпоративните регистри. Данните за действителните собственици трябва да са съвместими с груповата структура. Произходът на средствата трябва да отговаря на конкретните финансови документи и заявения модел на финансиране. Очакваните плащания трябва да имат връзка с реалната стопанска дейност. 

Корпоративното управление също е част от тази картина. Решенията на компетентните органи, пълномощните и правата за разпореждане със сметката трябва ясно да показват кой може да представлява дружеството и на какво основание. 

KYC досието трябва да позволява и последващо наблюдение. ЗМИП изисква текущ контрол на деловите отношения и актуализиране на информацията, включително когато настъпи значителна промяна в използването на сметката, когато операцията е необичайна за клиента или когато наличната информация вече не е достатъчна. 

Следователно най-същественият принцип е вътрешната съгласуваност. Добре оформеното досие не гарантира положително решение, но намалява риска банковата оценка да бъде затруднена от непълноти, необясними различия или недоказани твърдения. 

Правна помощ при корпоративен банков KYC 

Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“ предоставя правно съдействие при корпоративен банков KYC и процеси по откриване на сметки за местни и международни дружества. Правната работа може да включва преглед на структурата на собственост и контрол, корпоративната документация, подготовката и правния преглед на KYC досието и бизнес меморандума, както и документалната обосновка на произхода на средствата и източника на имущественото състояние. 

Настоящият материал има общ информационен характер. Той не представлява индивидуален правен, данъчен, финансов, счетоводен или инвестиционен съвет и не гарантира откриването на банкова сметка. Конкретните изисквания зависят от държавата и регулаторния режим на съответната финансова институция, корпоративната структура, рисковия профил и фактическите обстоятелства.