Холдингови структури в преференциални данъчни юрисдикции: кога имат реална бизнес функция

Практическият въпрос за бизнеса е дали международният холдинг изпълнява необходима стопанска функция и дали правната, данъчната и оперативната организация съответстват на реалната дейност. При структура без достатъчна икономическа обосновка потенциалните данъчни предимства могат да бъдат неутрализирани от правила за контролирани чуждестранни дружества, антизлоупотребни механизми, изисквания за действителен притежател на дохода, трансферно ценообразуване, задължения за прозрачност и банкови процедури за комплексна проверка. 

В тази статия понятието „преференциална данъчна юрисдикция“ се използва описателно за юрисдикция, която предлага ниско или специално данъчно третиране. То не е равнозначно на „юрисдикция, неоказваща съдействие за данъчни цели“ по списъка на Европейския съюз и не означава, че използването на дружество в такава юрисдикция е само по себе си неправомерно. Списъкът на ЕС е отделен инструмент, който се актуализира периодично, като последната му ревизия преди датата на настоящата публикация е от 17 февруари 2026 г. 

Кога международната холдингова структура има практическа функция? 

Международният холдинг има най-ясна икономическа логика, когато обединява активи и участия в няколко държави, улеснява привличането на инвеститори или осигурява обща платформа за управление на международна корпоративна група. При такива обстоятелства холдинговото дружество може да централизира собствеността, да улесни управлението на капиталовите отношения и да създаде по-подходяща структура за последващо финансиране, продажба на бизнеса или публично предлагане. 

Структурата може да има значение и когато инвеститорите изискват познати корпоративни инструменти, различни класове акции, детайлни акционерни споразумения или предварително определени механизми за решаване на спорове. Наличието на подобни инструменти обаче е корпоративно предимство, а не самостоятелно основание за конкретно данъчно третиране. 

Каймановите острови и Британските Вирджински острови продължават да поддържат правни форми и регулаторни режими, използвани при международни инвестиционни фондове, включително limited partnership и корпоративни фондови структури. Използването на такава форма не създава автоматично данъчна неутралност за инвеститорите. Данъчните последици трябва да се определят отделно спрямо конкретния фонд, инвеститорите, управляващите лица, държавите на данъчна резидентност и приложимите местни и международни правила. 

Защо формалното притежание на интелектуална собственост не е достатъчно? 

Прехвърлянето на патент, търговска марка, софтуер или друг нематериален актив към дружество в нискоданъчна юрисдикция не определя само по себе си къде следва да бъде отнесена икономическата възвръщаемост от този актив. 

Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за трансферното ценообразуване изискват анализ на функциите по развитие, усъвършенстване, поддръжка, защита и използване на нематериалния актив, известни като DEMPE. Значение имат и активите, финансирането и икономически значимите рискове, както и лицата, които действително контролират тези рискове. 

Не съществува общо правило, според което юридическият собственик трябва лично и със собствен персонал да изпълнява всички DEMPE функции. Част от дейностите могат да бъдат възложени на други дружества или външни изпълнители. Ако обаче юридическият собственик не изпълнява и не контролира съществените функции и рискове, формалното притежание на актива не е достатъчно, за да обоснове предоставянето на цялата остатъчна печалба на това дружество. Свързаните лица, които реално изпълняват релевантните функции, следва да получат пазарно възнаграждение за своя принос. 

Как CFC правилата в България засягат международния холдинг? 

Българските правила за контролирани чуждестранни дружества (CFC / КЧД) се съдържат в чл. 47в и следващите от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Те са релевантни, когато българско данъчно задължено лице контролира чуждестранно образувание или място на стопанска дейност и са изпълнени законовите условия за участие и ниско данъчно облагане. Критерият за контрол по чл. 47в включва пряко или косвено участие над 50% в правата на глас, капитала или печалбата, самостоятелно или заедно със свързани предприятия, при изпълнение и на отделния данъчен тест. 

При приложим CFC режим чл. 47г ЗКПО предвижда увеличение на данъчния финансов резултат с неразпределената данъчна печалба на контролираното чуждестранно образувание или с печалбата на съответното място на стопанска дейност, определена по реда на закона и при условията на режима. Поради това действащото българско правило не следва да се представя като режим, който обхваща единствено отделни категории „пасивни доходи“. 

Съществено е изключението по чл. 47г, ал. 7 ЗКПО. Увеличението по чл. 47г, ал. 1 не се прилага, когато контролираното чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с необходимите за съответната дейност персонал, оборудване, активи и/или помещения. Наличието на такава дейност трябва да бъде доказано от данъчно задълженото лице чрез относимите факти и обстоятелства. 

Следователно местонахождението на холдинга и номиналната данъчна ставка не са достатъчни за оценка на CFC риска. Необходимо е да се изследват собствеността и контролът, действителното облагане, дейността на чуждестранното дружество и доказателствата за нейното реално осъществяване. 

Действителен притежател на дохода и антизлоупотребни правила 

При трансгранични плащания възможността за прилагане на данъчна спогодба или друг преференциален режим може да зависи от това дали получателят е действителен притежател на съответния доход и дали структурата не представлява злоупотреба. 

За целите на прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане Данъчно-осигурителният процесуален кодекс съдържа критерии за действителен притежател на дохода. Значение има дали чуждестранното лице има право да се разпорежда с дохода и да го използва, понася съществената част от риска и не действа като дружество за насочване на дохода към лица, които не биха имали право на съответното данъчно облекчение при пряко получаване. 

Практиката на Съда на Европейския съюз по т.нар. Danish cases потвърждава значението на забраната за злоупотреба при прилагането на данъчните директиви на ЕС и необходимостта от фактически анализ при междинни дружества и conduit structures. В решение по дело C-228/24 Nordcurrent от 3 април 2025 г. Съдът допълнително уточнява, че анализът на злоупотребата не може да се основава механично само на положението към датата на разпределяне на дивидента и че определянето на дъщерно дружество като неавтентично само по себе си не е достатъчно, без да бъдат установени необходимите елементи на злоупотреба. 

Това означава, че наличието на междинно холдингово дружество не води автоматично до отказ на данъчно предимство. Същевременно формалното включване на дружество във веригата на собствеността не гарантира достъп до спогодбено или европейско облекчение, когато фактическите и икономическите обстоятелства показват друго. 

Кога българска или друга европейска холдингова структура може да бъде подходяща? 

За групи с основна дейност и инвестиции в Европейския съюз структура чрез България или друга държава членка може да намали необходимостта от допълнителен корпоративен слой извън ЕС. Конкретният избор обаче трябва да се основава на активите, държавите на дъщерните дружества и инвеститорите, приложимите спогодби, изискванията за управление и реалната дейност на холдинга. 

Директива 2011/96/ЕС за дружествата майки и дъщерните дружества цели да премахне определени случаи на икономическо двойно данъчно облагане на печалби, разпределяни между квалифицирани дружества от различни държави членки. При изпълнение на условията директивата предвижда освобождаване на квалифицираните разпределения от данък при източника в държавата на дъщерното дружество. Държавата на дружеството майка трябва да предотврати двойното облагане чрез предвидения в директивата метод на освобождаване или данъчен кредит. Директивата съдържа и общо антизлоупотребно правило. 

В България корпоративната данъчна ставка е 10%. По чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО данък при източника върху дивиденти и ликвидационни дялове не се прилага, когато получателят е чуждестранно юридическо лице, местно за данъчни цели на държава от ЕС или Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. 

При входящите дивиденти чл. 27 ЗКПО по принцип не признава за данъчни цели счетоводните приходи от дивиденти, разпределени от български юридически лица и от лица, които са данъчни резиденти на държава от ЕС или ЕИП. Законът предвижда конкретни изключения, включително при скрито разпределение на печалба и в други изрично посочени случаи. 

Тези правила могат да бъдат релевантни при избор на България за холдингова юрисдикция, но не премахват необходимостта от анализ на CFC режима, трансферното ценообразуване, приложимите спогодби, действителния притежател на дохода и антизлоупотребните правила. 

Данъчна прозрачност, DAC6 и банков контрол 

Съвременната международна структура трябва да се разглежда при висока степен на данъчна и корпоративна прозрачност. Common Reporting Standard (CRS) предвижда автоматичен обмен между участващите юрисдикции на определена информация за финансови сметки. Актуализираният консолидиран текст на стандарта от 2025 г. разширява и уточнява част от обхвата и процедурите за комплексна проверка. 

DAC6 също не следва да се представя като режим, при който всяка трансгранична структура подлежи на автоматично докладване. По чл. 143я ДОПК задължението е свързано с трансгранична данъчна схема, която отговаря на законовите критерии и притежава поне един от предвидените отличителни белези. Следователно приложимостта се определя за конкретната договореност и не произтича само от факта, че структурата включва дружества от повече от една държава. 

Списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, също има значение, но последиците не са еднакви във всички държави членки. На равнище ЕС са договорени координирани защитни подходи, докато конкретни мерки като ограничения за признаване на разходи, правила за CFC, данък при източника или ограничения на participation exemption се прилагат съгласно националното право. 

Банките и другите задължени институции прилагат основан на риска подход при комплексната проверка на клиентите. Държавата на установяване на дружеството, държавата на пребиваване на действителния собственик, естеството на бизнеса, структурата на собствеността и връзките с определени юрисдикции могат да бъдат рискови фактори. Това не означава, че дружество в преференциална юрисдикция автоматично не може да получи банково обслужване, но по-сложната структура може да изисква по-задълбочена проверка и допълнителна документация. 

Как бизнесът да оцени необходимостта от международен холдинг? 

Изходната точка трябва да бъде конкретната стопанска цел. Международна холдингова структура може да бъде обоснована при консолидиране на активи в различни държави, привличане на международни инвеститори, структуриране на инвестиционен фонд, отделяне на определени рискове или подготовка за корпоративна сделка. 

След определяне на бизнес функцията трябва да се анализират държавите на оперативните дружества и инвеститорите, собствеността и контролът, данъчната резидентност, CFC правилата, приложимите спогодби, данъците при източника, трансферното ценообразуване, изискванията за управление и действителна дейност, както и регулаторните и банковите последици. 

Когато международният корпоративен слой не изпълнява функция, която съответства на реалните операции и инвестиционни отношения, ниската номинална данъчна ставка сама по себе си не е достатъчна основа за устойчива структура. Обратно, когато съществува ясна стопанска цел, подходящо корпоративно управление и последователност между договорната документация и фактическото поведение, международният холдинг може да изпълнява самостоятелна и обоснована корпоративна функция. 

Правна помощ при холдингово и инвестиционно структуриране 

Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“ предоставя правно и данъчно съдействие на предприемачи, инвеститори и корпоративни групи при проектирането и прегледа на холдингови и инвестиционни структури. Съдействието може да включва анализ на съществуващи международни структури и правна защита във връзка с трансгранични данъчни проверки. 

Настоящият материал има общ информационен характер. Той не представлява индивидуален правен, данъчен, финансов или инвестиционен съвет. Правните и данъчните последици на конкретна структура зависят от приложимото национално право, международните договори и конкретните факти и обстоятелства.