Изтичане на търговска тайна от служител: защита, отговорност и доказване

Особено чувствителни могат да бъдат ценови модели, калкулации на себестойност, индивидуални отстъпки, клиентски и доставни бази, алгоритми, проектна документация, технологична информация и ноу-хау. Не всяка вътрешна или поверителна информация обаче е търговска тайна по смисъла на закона, а не всяко неправомерно копиране поражда едни и същи правни последици. 

Решаващо значение има дали информацията отговаря на законовите критерии за търговска тайна, какви мерки за защитата ѝ е предприело дружеството, по какъв начин служителят е получил и използвал данните и какви вреди или други последици могат да бъдат доказани. 

Съгласно чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) информацията е търговска тайна само ако едновременно са изпълнени три условия. Информацията трябва да е тайна, да има търговска стойност поради тайния си характер и лицето, което я контролира, да е предприело мерки за запазването ѝ в тайна. 

Поради това клиентски списък, ценова политика, алгоритъм или технологичен процес не придобива автоматично качеството на търговска тайна само защото работодателят го счита за поверителен. Трябва да може да се установи както икономическото значение на информацията, така и конкретният режим, чрез който дружеството действително е ограничило и контролирало достъпа до нея. 

ЗЗТТ определя като неправомерно придобиването без съгласието на притежателя чрез нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, материали или електронни документи, които съдържат търговска тайна или информация, от която тя може да бъде извлечена. Неправомерно може да бъде и последващото използване или разкриване на така придобитата информация. 

Клаузата за конфиденциалност е важен елемент от защитата, но сама по себе си не гарантира, че всяка посочена от работодателя информация ще бъде квалифицирана като търговска тайна. Защитата по ЗЗТТ зависи и от доказването на действително предприети мерки за запазване на информацията в тайна. 

На практика работодателят следва ясно да индивидуализира категориите защитена информация, да ограничи достъпа според служебните функции, да документира предоставените права за достъп и да прилага технически и организационни мерки, съобразени с характера и стойността на информацията. 

В Решение № 50077 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 2835/2022 г. мнозинството на състава на Върховния касационен съд приема, че споразумението за конфиденциалност може валидно да конкретизира поверителната информация. В същото решение конкретната уговорка за предварително определена неустойка е приета за недействителна, като съдът посочва, че конкретните вреди и техният размер следва да бъдат доказани. Решението е постановено с особено мнение, поради което този въпрос не следва да се свежда до общо правило, че всяка неустойка, свързана с конфиденциалност, е допустима или недопустима независимо от конкретната правна конструкция. 

Защитата на търговската тайна не е основание за общо ограничаване на професионалната мобилност на служителите. ЗЗТТ и Директива (ЕС) 2016/943 запазват правото на служителя да използва информация, която не представлява търговска тайна, както и знанията, опита и уменията, придобити добросъвестно при работата му. 

В практиката на Върховния касационен съд е прието, че клауза в трудов договор или допълнително споразумение, която забранява на служителя за определен период след прекратяване на трудовото правоотношение да работи при конкурент, противоречи на конституционно защитеното право на труд. 

Това правило не дава право на бившия служител да копира, разкрива или използва чужда търговска тайна. Разграничението е между свободното използване на професионални знания и опит, от една страна, и неправомерното използване на конкретна защитена информация, от друга. Законовата защита на търговската тайна продължава, докато съответната информация отговаря на изискванията на ЗЗТТ. 

Докато трудовото правоотношение е в сила, неправомерното извличане или разпространяване на поверителна информация може да има дисциплинарни последици. Чл. 126, т. 9 КТ задължава работника или служителя да бъде лоялен към работодателя, да не злоупотребява с неговото доверие и да не разпространява поверителни за него сведения. Злоупотребата с доверието и разпространяването на поверителни сведения представляват нарушения на трудовата дисциплина, а чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ допуска дисциплинарно уволнение при наличие на законовите предпоставки и след преценка на тежестта на нарушението. 

Имуществената отговорност трябва да се определя според конкретното правно основание и формата на вината. При вреда, причинена по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, Кодексът на труда предвижда ограничена имуществена отговорност. Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза, като отговорността по правило е до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение. За ръководител, причинил вредата при или по повод упражняване на ръководните си функции, максималният размер е трикратното уговорено месечно трудово възнаграждение. 

ЗЗТТ съдържа и специално правило за вреди вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна от работник или служител. Когато служителят не е действал умишлено, чл. 18, ал. 2 ЗЗТТ ограничава отговорността му до не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение. Когато е налице умисъл, този специален лимит не се прилага, а чл. 18, ал. 1 ЗЗТТ предвижда обезщетяване на вредите и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, при наличие на останалите законови предпоставки. 

Наказателноправна отговорност не възниква при всяко изтичане на информация. В зависимост от конкретното поведение могат да бъдат релевантни разпоредбите за неправомерен достъп до информационна система и за неправомерно копиране, използване, пренасяне, изменение или заличаване на компютърни данни. При наличие на облага, поискана, предложена или предоставена във връзка с нарушение на задължения при осъществяване на търговска дейност, могат да бъдат релевантни и съответните състави на Наказателния кодекс. Приложимостта на конкретен престъпен състав винаги зависи от установяването на всички негови обективни и субективни признаци. 

Отговорност може да възникне и за дружеството, което придобива или използва неправомерно получена търговска тайна. По чл. 8, ал. 3 ЗЗТТ придобиването, използването или разкриването е неправомерно, когато към съответния момент получателят е знаел или с оглед на обстоятелствата е следвало да знае, че търговската тайна е получена пряко или косвено от лице, което я е използвало или разкрило неправомерно. 

В зависимост от конкретното поведение могат да бъдат приложими и правилата на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително забраните за нелоялна конкуренция и използване или разгласяване на чужда производствена или търговска тайна. За нарушения по глава седма ЗЗК Комисията за защита на конкуренцията може да наложи имуществена санкция до 10 на сто от общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Този санкционен режим остава в сила и след измененията на ЗЗК през 2026 г. 

Наред с административното производство увреденото лице може, при наличие на законовите предпоставки, да претендира обезщетение за причинените вреди. При всеки конкретен спор следва отделно да се установят нарушението, причинната връзка и размерът на претендираната вреда. 

Когато копираните файлове съдържат имена, телефони, имейл адреси, длъжности или други данни за идентифицирани или идентифицируеми физически лица, инцидентът трябва да бъде оценен и по Общия регламент относно защитата на данните (GDPR). 

Неправомерното разкриване или достъп до лични данни може да представлява нарушение на сигурността на личните данни. Съгласно чл. 33 GDPR администраторът трябва без ненужно забавяне и когато това е осъществимо, не по-късно от 72 часа след узнаването, да уведоми компетентния надзорен орган, освен ако няма вероятност нарушението да породи риск за правата и свободите на физическите лица. В България надзорният орган е Комисията за защита на личните данни. 

Когато нарушението има вероятност да породи висок риск за правата и свободите на засегнатите физически лица, чл. 34 GDPR предвижда и уведомяване на субектите на данни без ненужно забавяне, освен в предвидените в регламента случаи, при които индивидуално уведомяване не се изисква. 

За обикновен частноправен работодател уведомяването за такъв инцидент се основава на чл. 33 и 34 GDPR. Разпоредбите на чл. 63 и чл. 67 от Закона за защита на личните данни са част от специалния режим за обработване от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления и не следва да се представят като общо основание за корпоративен администратор на лични данни. 

ЗЗТТ позволява защита още преди окончателното разрешаване на спора. По чл. 14 притежателят на търговската тайна може преди предявяването на иска или в хода на делото да поиска временни обезпечителни мерки, включително временно преустановяване или забрана за използване или разкриване на търговската тайна. Законът предвижда и мерки спрямо стоки или услуги, свързани с предполагаемото нарушение. 

По основния иск чл. 10 ЗЗТТ позволява да се претендира установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване, обезщетение за вреди и пропуснати ползи, преустановяване или забрана на използването или разкриването, както и унищожаване или при подходящи условия предаване на документи, материали и електронни документи, които съдържат търговската тайна. 

Бързата реакция има особено значение при електронни данни, тъй като доказването често зависи от запазването на техническа информация, която може да бъде променена или изгубена. 

При спор за неправомерно извличане на фирмени файлове техническите доказателства могат да бъдат решаващи. Компютърно-техническа експертиза може да изследва използването на външни носители, хронологията на файлови операции, достъпа до информационни системи и други цифрови следи, доколкото съответните данни са законосъобразно събрани и съхранени. 

Системните логове, информацията от корпоративни имейл системи и облачни услуги, данните за достъп до CRM или ERP системи и метаданните на документи могат да подпомогнат доказването на времето, начина и обхвата на конкретен трансфер. Нито един отделен технически индикатор обаче не следва автоматично да се приема като достатъчно доказателство за неправомерно използване на търговска тайна. Доказателствата се оценяват в тяхната съвкупност. 

Вредите и пропуснатите ползи също трябва да бъдат доказани. Самият факт, че информация е била неправомерно копирана, не доказва автоматично размера на твърдяна загуба на клиенти или бъдещи приходи. Претенцията трябва да бъде свързана с конкретни факти, от които може да се установи причинната връзка между нарушението и претърпения икономически резултат. Чл. 18 ЗЗТТ изрично ограничава обезщетението до вредите и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. 

Ефективната защита изисква съчетаване на правни, организационни и технически мерки. Целта е дружеството не само да обяви определена информация за поверителна, но и да може впоследствие да докаже как тази информация е идентифицирана и защитавана. 

Вътрешната политика за търговска тайна може ясно да определя категориите защитена информация, например ценообразуване, клиентски и доставни бази, технологична документация, алгоритми и ноу-хау. Трудовите договори, длъжностните характеристики и отделните документи за конфиденциалност могат да конкретизират съответните задължения, без да разширяват неоправдано понятието за търговска тайна. 

Достъпът до чувствителните системи може да бъде организиран на принципа Need-to-Know, така че всеки служител да разполага само с информацията, необходима за изпълнение на функциите му. Според конкретния риск могат да бъдат използвани ограничения за външни носители, криптиране, Data Loss Prevention системи и надеждно логване на достъпа, копирането, експортирането и изтриването на данни. 

При прекратяване на трудово правоотношение е целесъобразно да има предварително установена процедура за своевременно прекратяване на достъпа до корпоративна електронна поща, CRM, ERP, VPN и облачни услуги, връщане на служебните устройства и документиране на изпълнението на задълженията за конфиденциалност. 

Тези мерки имат двойно значение. Те ограничават риска от изтичане на информация и подпомагат доказването на един от основните елементи на търговската тайна по чл. 3 ЗЗТТ, а именно че притежателят е предприел мерки за запазването на информацията в тайна. 

Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“ предоставя правно съдействие във връзка със защитата на търговски тайни, трудовото и конкурентното право и защитата на личните данни. Съдействието може да включва изготвяне и преглед на вътрешни правила за класификация и защита на информацията, споразумения и клаузи за конфиденциалност, правен преглед на процедурите за информационна сигурност и GDPR съответствие, както и процесуално представителство при искове за защита на търговска тайна, обезпечителни мерки, претенции за вреди и производства пред Комисията за защита на конкуренцията. 

Настоящият материал е има общ информационен характер. Той не представлява индивидуален правен съвет или обвързваща препоръка за действие или бездействие. Правната квалификация и подходящите мерки при конкретен случай на нерегламентиран достъп, копиране или използване на фирмена информация зависят от конкретните факти, договорни отношения и налични доказателства.