Квота за хора с трайни увреждания: задължения за работодателите

Василев & Чисусе · 2026-09-23

Законът за хората с увреждания (ЗХУ) въвежда задължителна квота за заетост на хора с трайни увреждания за работодатели с 50 и повече работници и служители. При работодатели с 50 до 99 работници и служители квотата е едно лице с трайно увреждане, а при работодатели със 100 и повече работници и служители тя е 2 на сто от средносписъчния състав. При неизпълнение на ковтата работодателят рябва да прецени дали е приложимо законово освобождаване, алтернативна мярка или компенсационна вноска.

За целите на ЗХУ хора с трайни увреждания са лицата, за които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто и които отговарят на останалите елементи на законовата дефиниция. 

Кои работодатели са задължени да изпълняват квотата по ЗХУ? 

Работодателите с под 50 работници и служители не попадат в задължителната квота по чл. 38, ал. 1 ЗХУ. При 50 до 99 работници и служители работодателят трябва да осигури заетост на едно лице с трайно увреждане. При 100 и повече работници и служители квотата е 2 на сто от средносписъчния състав. 

При прилагането на режима средносписъчният брой на персонала се установява въз основа на данните за предходната календарна година. Поради това текущи промени в числеността на персонала не водят сами по себе си до преизчисляване на вече определеното за годината квотно задължение. 

За новосъздадените предприятия е предвидено специално правило. Задължението за изпълнение на квотата възниква през календарната година, следваща годината на вписването им. 

Кои служители се зачитат за изпълнение на квотата? 

Работните места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, не се вземат предвид при отчитане на изпълнението на квотата по чл. 38 ЗХУ. 

За изпълнение на квотата могат да бъдат отчетени вече наети хора с трайни увреждания, когато заемат работни места извън определените по чл. 315 КТ. Ако работодателят вече има необходимия брой такива работници или служители, не е необходимо да назначава допълнителни лица единствено за изпълнение на квотата. 

При необходимост и в зависимост от вида и степента на увреждането работодателят има отделно задължение по чл. 40 ЗХУ да пригоди работното място към нуждите на човека с увреждане. 

Какви действия и срокове трябва да спази работодателят? 

Работодателят изготвя ежегодно, не по-късно от края на януари, списък, удостоверяващ определените работни места за изпълнение на квотата. Списъкът се съхранява в предприятието и се представя при поискване от контролните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ). 

Ежегодно до 31 март работодателят трябва да предприеме съответните действия за наемане на хора с трайни увреждания, когато квотата не е изпълнена. Законодателството не изисква във всички случаи задължително използване на посредничеството на Агенцията по заетостта. 

Когато работодателят желае да използва посредничество, той уведомява съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта по седалището си. В уведомлението могат да бъдат заявени свободни работни места за насочване на кандидати от дирекция „Бюро по труда“ и работни места, за които ще се използва трудов посредник с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. 

В срок от 3 месеца от предприетите действия работодателят следва да назначи човек с трайно увреждане, ако кандидатът отговаря на изискванията за съответното работно място. При насочване на безработно лице с трайно увреждане от дирекция „Бюро по труда“ работодателят уведомява съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта за резултата от насочването в срок от 7 работни дни. 

През този 3-месечен период компенсационна вноска не се дължи. 

Кога работодателят може да бъде освободен от квотното задължение? 

ЗХУ предвижда две основания, при които работодателят може да бъде освободен от задължението за изпълнение на квотата до края на съответната календарна година. Основанията не са кумулативни. 

Първото основание е наличието на специфични фактори в работната среда, които възпрепятстват наемането на хора с трайни увреждания. Законът свързва преценката на тези фактори с броя на работниците и служителите, които полагат труд при условията на първа или втора категория труд, работят при установено намалено работно време или имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ. Обстоятелствата се обосновават писмено от работодателя съвместно със службата по трудова медицина и се удостоверяват от контролните органи на ИА ГИТ. 

Второто основание е липсата на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“ или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за посредническа дейност по наемане на работа. И това обстоятелство подлежи на удостоверяване от ИА ГИТ по предвидения нормативен ред. 

Следователно освобождаването от квотата не настъпва само въз основа на вътрешна преценка или решение на работодателя. 

Може ли квотата да бъде изпълнена чрез алтернативни мерки? 

Работодатели, за които не е приложимо освобождаване по чл. 38, ал. 3 ЗХУ, могат да използват алтернативните мерки, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. 

Алтернативната мярка може да се състои в закупуване на произведени или търгувани стоки или предоставяни услуги от специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания. Допустимо е и директно закупуване на стоки или услуги от хора с увреждания, осъществяващи самостоятелна стопанска дейност, както и от социални предприятия клас А, които отговарят на нормативните условия, или от социални предприятия клас А+. 

Разходът се доказва с първични платежни документи. За всяко незаето квотно работно място месечният размер на средствата по алтернативната мярка трябва да бъде не по-малък от двукратния размер на минималната месечна работна заплата за съответната календарна година. 

Минималната месечна работна заплата за страната през 2026 г. е 620,20 евро. Следователно минималният месечен разход по алтернативна мярка за едно незаето квотно място през 2026 г. е 1 240,40 евро. 

При надлежно прилагане на алтернативната мярка работодателят се освобождава от задължението за пряко изпълнение на квотата за съответния период и не дължи компенсационна вноска за същия период. 

Кога се дължи компенсационна вноска и какъв е размерът ѝ? 

Компенсационна вноска се дължи след изтичането на 3-месечния срок за предприетите действия по наемане, когато квотата остава неизпълнена, работодателят не прилага допустима алтернативна мярка и не е налице основание за освобождаване по чл. 38, ал. 3 ЗХУ. 

Размерът на компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 ЗХУ е 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане и за всеки месец на неизпълнение. 

При минимална работна заплата от 620,20 евро през 2026 г. компенсационната вноска е 186,06 евро месечно за всяко незаето квотно работно място. 

Вноската се заплаща не по-късно от последното число на месеца, за който се отнася. Когато последният ден е неработен, плащането се извършва най-късно през първия работен ден. Компенсационната вноска подлежи на доброволно внасяне или на принудително събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

Плащането на компенсационната вноска за определен период не отменя задължението на работодателя да поддържа изпълнението на квотата за бъдещ период. 

Какви санкции се прилагат при неплащане на компенсационната вноска? 

Компенсационната вноска и административната санкция са различни правни последици. Санкцията по чл. 97 ЗХУ се прилага при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата компенсационна вноска по чл. 38, ал. 6 ЗХУ. 

Чл. 97 ЗХУ продължава да посочва размерите на санкциите в левове. След въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. тези стойности се прилагат в евро по правилата за превалутиране на санкции, глоби и други публични задължения. 

За работодател, за който се налага глоба, законовият диапазон от 1 000 до 2 000 лв. съответства на 511,29 до 1 022,58 евро. При имуществена санкция законовият диапазон от 2 000 до 5 000 лв. съответства на 1 022,58 до 2 556,46 евро. 

При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в законов диапазон от 4 000 до 10 000 лв., което след превалутиране съответства на 2 045,17 до 5 112,92 евро. 

Нарушенията, свързани с неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 6 ЗХУ, се установяват от длъжностни лица на ИА ГИТ. Наказателните постановления за нарушенията в областта на заетостта се издават от изпълнителния директор на ИА ГИТ или от оправомощено от него длъжностно лице. 

Как работодателят може да организира годишното си съответствие? 

Практическото изпълнение на квотата започва с установяване на средносписъчния брой на персонала за предходната календарна година и определяне дали работодателят попада в обхвата на чл. 38, ал. 1 ЗХУ. 

Следва да се провери дали сред вече наетите работници и служители има хора с трайни увреждания, които могат да бъдат отчетени за квотата, като местата по чл. 315 КТ се изключват. До края на януари работодателят изготвя и съхранява списъка на определените квотни работни места. 

Ако квотата не е изпълнена, до 31 март трябва да бъдат предприети действия за наемане. Ако се използва посредничество, трябва да бъдат спазени изискванията за уведомяване на Агенцията по заетостта и документиране на резултатите от насочването. 

След изтичане на 3-месечния срок работодателят трябва да разполага с ясно документирана фактическа и правна основа за начина, по който изпълнява режима: чрез пряко наемане, приложимо освобождаване, допустима алтернативна мярка или заплащане на компенсационната вноска. 

Правна помощ при квотите за хора с трайни увреждания 

Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“ предоставя правно съдействие във връзка с прилагането на квотата за хора с трайни увреждания, включително при преглед на числеността на персонала и квотните задължения, структуриране и преглед на договори за алтернативни мерки, взаимодействие с дирекции „Бюро по труда“ и защита в производства пред ИА „Главна инспекция по труда“ и административните съдилища по актове и наказателни постановления. 

Настоящият материал е актуализиран към 24 септември 2026 г. и има общ информационен характер. Той не представлява индивидуален правен съвет или обвързваща препоръка за действие или бездействие. При конкретен случай приложимостта на квотата, основанията за освобождаване и последиците от неизпълнение следва да бъдат преценени според конкретните факти. 

Свързани правни услуги

Свързани статии