Василев & Чисусе · 2026-10-05
От 24 септември 2026 г. Законът за защита на потребителите (ЗЗП) въвежда задължителна онлайн функция за отказ при договори от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, когато потребителят има право да се откаже от договора. Изискването засяга търговци, които сключват договори с потребители чрез уебсайт или мобилно приложение, включително при продажба на стоки, предоставяне на услуги, цифрово съдържание и финансови услуги.
В тази статия използваме израза „бутон за отказ“ като кратко практическо наименование на задължителната онлайн функция по чл. 52а ЗЗП. Законът урежда не само обозначението на тази функция, но и нейната достъпност, информацията, която потребителят трябва да може да предостави, потвърждаването на отказа и задълженията на търговеца след неговото подаване.
Въвеждането на бутон за отказ не е само техническа промяна по уебсайта или приложението. Новите правила изискват преглед и на преддоговорната информация, общите условия, стандартните указания за отказ и процеса за потвърждаване и обработване на получените заявления.
Задължението по чл. 52а ЗЗП се отнася до договорите от разстояние, сключени чрез „онлайн интерфейс“. Понятието обхваща всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, както и приложения, включително мобилни приложения.
Бутонът за отказ, тоест онлайн функцията по чл. 52а ЗЗП, трябва да бъде на разположение през целия период, през който потребителят има право да се откаже от договора. Новото изискване не създава право на отказ в случаите, в които законът изключва такова право.
Изключенията по чл. 57 ЗЗП остават непроменени. Анализът посочва като примери стоки, изработени по поръчка, бързо развалящи се стоки, определени услуги за настаняване, транспорт на стоки, отдаване на автомобили под наем, хранене и развлекателни дейности с конкретна дата или срок на изпълнение, както и напълно изпълнени услуги при изрично искане и потвърждение на потребителя. Непроменени остават и изключените от режима договори по чл. 46 ЗЗП, сред които са посочени здравните и социалните услуги.
Следователно наличието на онлайн продажби само по себе си не означава, че за всеки договор трябва да има възможност за отказ. Функцията се изисква през периода, в който за конкретния договор съществува право на отказ.
Функцията за отказ трябва да бъде обозначена с думите „откажете се от договора тук“ или с друг подобен недвусмислен и лесен за четене израз. Тя трябва да се показва в онлайн интерфейса на търговеца по видим и леснодостъпен начин и да бъде налична постоянно през целия срок за отказ.
Изискването не се свежда до поставяне на информация за правото на отказ на отделна страница. Потребителят трябва да разполага с онлайн функция, чрез която действително да може да подаде изявлението си за отказ.
Бутонът за отказ трябва да отвежда до функционалност, чрез която потребителят може лесно да предостави или потвърди три вида данни: своето име, данните, които идентифицират договора, и данните за електронното средство, чрез което желае да получи потвърждението за отказа.
Законът изисква тези данни да могат да бъдат предоставени или потвърдени „лесно“. Поради това предварителното попълване на информация, която вече е известна на търговеца, е допустимо и препоръчително според анализа. Изискването на допълнителни данни или обосновка за причините за отказа не е предвидено и би затруднило упражняването на правото.
След попълването на необходимата информация потребителят трябва да може да изпрати изявлението чрез втора функция. Тя се обозначава само с думите „потвърждавам отказа“ или с друг подобен недвусмислен и лесен за четене израз.
Така процесът по онлайн отказ включва както функция за започване на отказа, така и отделна функция за неговото потвърждаване.
След активирането на функцията търговецът трябва да изпрати на потребителя потвърждение за получаването на отказа на траен носител, например по електронна поща. Потвърждението трябва да съдържа информация за съдържанието на изявлението, както и датата и часа на подаването му.
Потвърждението трябва да бъде изпратено „без неоправдано забавяне, но не по-късно от края на работния ден“. Законът не уточнява кой работен ден се има предвид, когато изявлението е подадено в почивен ден или след края на работното време. Анализът посочва автоматичното незабавно изпращане на потвърждение като решение, което отстранява този практически въпрос.
За спазването на срока за отказ е определящ моментът на подаване на онлайн изявлението. Ако потребителят го е подал преди изтичането на срока за отказ, правото се счита за упражнено навреме. Моментът, в който потребителят получава потвърждението от търговеца, не е определящ.
Онлайн функцията по чл. 52а ЗЗП е допълнителен, а не единствен начин за упражняване на правото на отказ. Потребителят продължава да може да използва стандартния формуляр по Приложение № 6 към ЗЗП или да направи всяко друго недвусмислено изявление за отказ.
Запазва се и възможността по чл. 52, ал. 4 ЗЗП търговецът да предостави електронен формуляр на сайта си. Разликата е, че електронният формуляр по чл. 52, ал. 4 е възможност за търговеца, докато онлайн функцията по чл. 52а е задължение при договорите, сключени онлайн, когато потребителят има право на отказ.
Следователно бутонът за отказ не премахва другите законово допустими начини, по които потребителят може да упражни правото си.
Въвеждането на бутон за отказ е свързано и с промени в преддоговорната информация. Когато информира потребителя за правото на отказ, търговецът вече трябва да посочи и наличието на функцията за отказ, както и раздела от онлайн интерфейса, в който тя се намира.
Променени са и стандартните указания за отказ по Приложение № 7 към ЗЗП. Те предвиждат задължителен текст за търговците, които трябва да осигурят онлайн функцията. Текстът информира потребителя, че може да упражни правото си на отказ онлайн, посочва къде се намира функцията и разяснява, че при използването ѝ ще бъде изпратено потвърждение на траен носител със съдържанието, датата и часа на подаване на отказа.
Търговците, които използват стандартните указания в общите си условия или в информацията за правото на отказ, трябва да ги допълнят с новия текст. Следователно техническото добавяне на функцията трябва да бъде съпроводено и с преглед на съответната договорна и преддоговорна документация.
Законът не урежда изрично дали функцията за отказ може да бъде достъпна само след влизане в потребителски профил. Този въпрос е практически важен, тъй като потребителят може да е сключил договора без регистрация или впоследствие да няма удобен достъп до профила си.
С оглед на законовото изискване функцията да бъде „леснодостъпна“ и възможността потребителят да е поръчал без профил, анализът определя като по-сигурно решение функцията да бъде достъпна и без вход. Като пример е посочена връзка в електронното съобщение за потвърждение на поръчката.
Това е практически подход, тъй като самият закон не дава изричен отговор на въпроса дали задължителната функция може да бъде поставена единствено зад потребителски вход.
Законът не урежда изрично и хипотезата, при която договорът е сключен чрез интерфейса на онлайн място за търговия на трето лице. Задължението е на търговеца, а функцията трябва да се показва „в онлайн интерфейса на търговеца“.
Според анализа търговецът остава задължен да осигури функцията за отказ, а практическото решение зависи от инструментите, които съответната платформа предоставя.
Търговците, които продават през онлайн места за търговия, следователно трябва да отчетат не само собствените си договорни процеси, но и техническите възможности на използваната платформа.
Много търговци предлагат договорна възможност за отмяна, понякога срещу заплащане. Когато потребителят има законово право на отказ, такава договорна отмяна не може да го ограничава.
Интерфейс, който насочва потребителя към платена отмяна вместо към безплатния законов отказ, създава риск от санкция за възпрепятстване на правото на отказ по чл. 207 ЗЗП.
Поради това при наличие едновременно на договорна услуга за отмяна и законово право на отказ двата механизма следва да бъдат ясно разграничени, без платената възможност да препятства упражняването на законовото право.
Уведомяването чрез функцията за отказ има значение и за сроковете след упражняване на правото. Срокът от 14 дни, в който търговецът трябва да върне получените суми, и срокът от 14 дни, в който потребителят трябва да върне стоките, текат и от уведомяването чрез онлайн функцията за отказ.
Следователно техническият процес за приемане и регистриране на онлайн отказа е пряко свързан с последващото изпълнение на задълженията на търговеца и потребителя.
За нарушение на изискванията по чл. 52а, ал. 1-5 ЗЗП на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 700 до 3000 евро за всеки отделен случай по чл. 206 ЗЗП.
При възпрепятстване на правото на отказ имуществената санкция е от 1500 до 3000 евро за всеки отделен случай по чл. 207, ал. 1 ЗЗП.
При широко разпространено нарушение или широко разпространено нарушение със съюзно измерение санкцията може да достигне до 4% от оборота в страната за предходната финансова година съгласно чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗЗП.
Всеки уебсайт и мобилно приложение, чрез които се сключват договори с право на отказ, трябва да разполага с функция „откажете се от договора тук“ и функция „потвърждавам отказа“, както и с механизъм за изпращане на потвърждение на траен носител. Изискването е в сила от 24 септември 2026 г.
Паралелно с онлайн интерфейса трябва да бъдат прегледани общите условия и информацията за правото на отказ. Те трябва да посочват къде се намира функцията и, когато се използват стандартните указания по Приложение № 7, да съдържат предвидения за новата функция текст.
Особено внимание е необходимо при продажби чрез онлайн места за търговия, при достъп до функцията само след вход в профил и когато наред със законовото право на отказ се предлага отделна договорна възможност за отмяна. В тези случаи практическото изпълнение трябва да отчита изискванията функцията да бъде леснодостъпна и законовото право на отказ да не бъде възпрепятствано.
Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“ може да съдейства при правния преглед на онлайн функцията за отказ, информацията за правото на отказ, общите условия и процеса за потвърждаване на полученото изявление. Прегледът може да обхване и въпроси, свързани с достъпа до функцията, продажбите през онлайн места за търговия и съотношението между законовото право на отказ и отделни договорни възможности за отмяна.
Материалът отразява правната рамка към 06.10.2026 г., има информативен характер и не представлява индивидуален правен съвет.