DIFC срещу ADGM: защо common law зоните са важни за инвеститори, сделки и спорове

Разликата е съществена при изготвянето на договори, структурирането на инвестиции и избора на съдебен форум. DIFC прилага собствено законодателство, допълвано от common law, докато ADGM директно прилага английското common law, включително принципите на equity, при условията на собствената си нормативна рамка. 

И DIFC Courts, и ADGM Courts позволяват на страните по граждански и търговски отношения писмено да изберат тяхната съдебна компетентност, включително когато спорът няма първоначална връзка със съответната финансова зона. Изборът на съдебна компетентност обаче трябва да се разграничава от избора на приложимо право. Клауза за компетентност на DIFC Courts или ADGM Courts не означава автоматично, че материалното право на съответната зона ще урежда договора. 

Каква е разликата между правните системи на DIFC и ADGM? 

DIFC е самостоятелна common law юрисдикция със собствено кодифицирано законодателство. След измененията от 2024 г. в Law on the Application of Civil and Commercial Laws in the DIFC законът изрично потвърждава, че приложимото право на DIFC се определя на първо място от законодателството на DIFC и съдебната практика, която го тълкува и прилага. 

Законодателството на DIFC се допълва от common law, включително принципите и правилата на equity. При развитието на common law в DIFC съдилищата могат да се позовават както на правото на Англия и Уелс, така и на други утвърдени common law юрисдикции. 

Следователно DIFC не следва да се описва като юрисдикция, в която английското право се прилага директно. DIFC има собствена правна система и собствени нормативни актове, включително в областта на договорното право, дружественото право, обезпеченията, несъстоятелността и цифровите активи. 

ADGM използва различен модел. Член 1 от Application of English Law Regulations 2015 предвижда, че английското common law, включително правилата и принципите на equity, се прилага директно и е част от правото на ADGM, като се отчита развитието му във времето. Наред с него се прилагат определени английски закони и собствените нормативни актове на ADGM. 

Практическата разлика е, че при DIFC правният анализ започва от приложимото законодателство на DIFC и common law на DIFC, докато ADGM възприема директното приложение на английското common law като основа на своята гражданска и търговска правна система. 

Защо common law рамката има значение при международни сделки? 

При международните сделки правната предвидимост има значение още при изготвянето на договорната документация. Common law средата позволява използването на установени правни концепции относно договорни гаранции, обезщетения, разпределение на риска, прехвърляне на права, обезпечения и средства за правна защита. 

Това не означава, че всяка концепция на английското право има автоматично идентично съдържание или действие в DIFC и ADGM. При DIFC трябва да се провери конкретното законодателство на DIFC и относимата съдебна практика. При ADGM трябва да се отчита директно приложимото английско common law, заедно с нормативните актове на ADGM, които могат да допълват или изменят общото правило. 

Поради това клаузите за приложимо право, съдебна компетентност, арбитраж, обезпечения и принудително изпълнение следва да се разглеждат като взаимносвързани, но юридически самостоятелни елементи на сделката. 

Как работи договорният избор на компетентност на DIFC Courts? 

Действащата рамка за DIFC Courts е актуализирана с Dubai Law No. (2) of 2025 Concerning Dubai International Financial Centre Courts. 

Член 14(B) позволява на DIFC Courts да разглеждат граждански и търговски искове и молби, когато страните изрично и писмено са избрали тяхната компетентност преди или след възникването на спора. Законът изисква договорката да бъде формулирана чрез конкретни, ясни и изрични разпоредби. 

Този договорен избор на съдебна компетентност не е ограничен до дружества, регистрирани в DIFC. Страни от ОАЕ и други държави могат да изберат DIFC Courts, без да е необходима друга връзка с ОАЕ, когато е налице валидна писмена договорка за компетентност. 

Изборът на DIFC Courts не променя сам по себе си приложимото материално право. Страните могат отделно да изберат правото, което да урежда договора, а съдът определя и прилага съответното право съгласно приложимите правила. 

Това разграничение е важно при договорното структуриране. Клауза, която урежда само приложимото право, не следва автоматично да се приема като избор на DIFC Courts, а клауза за компетентност на DIFC Courts не представлява сама по себе си избор на правото на DIFC. 

Как работи договорният избор на компетентност на ADGM Courts? 

ADGM също допуска писмен избор на своите съдилища от страни, които нямат друга връзка с финансовия център. 

Член 13(8) и член 13(9) от изменената Founding Law потвърждават статута на ADGM като юрисдикция, допускаща договорен избор на съдебна компетентност. Страни без друга връзка с ADGM могат писмено да се договорят техен граждански или търговски спор да бъде разгледан от ADGM Courts. Договорката може да бъде сключена както преди възникването на спора, така и след това. 

Section 16(2)(e) of the ADGM Courts Regulations също предоставя на Първоинстанционния съд (Court of First Instance) компетентност въз основа на писмено искане на страните. 

Както при DIFC, приложимото право и съдебната компетентност са отделни въпроси. Изборът на определено приложимо право не създава сам по себе си компетентност на ADGM Courts. За договорен избор на ADGM Courts е необходима съответната писмена клауза за съдебна компетентност. 

DIFC или ADGM при корпоративно и инвестиционно структуриране? 

И двете финансови зони предоставят инструменти за корпоративно и инвестиционно структуриране, но техните режими не са идентични. 

ADGM предлага дружества със специално предназначение (Special Purpose Vehicles, SPVs), предназначени като неоперативни структури за държане на активи и инвестиции и за отделяне на определени активи и пасиви. При учредяване на ADGM SPV трябва да бъде доказана подходяща връзка с ADGM, ОАЕ или региона на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива (GCC). 

Тази връзка може да произтича от собствеността, местонахождението на активите, естеството на сделката или друга реална икономическа връзка. Самото назначаване на доставчик на корпоративни услуги в ОАЕ не създава достатъчна връзка. 

При ADGM SPV, което не попада в приложимо освобождаване, е задължително назначаването на лицензиран от ADGM доставчик на корпоративни услуги (Company Service Provider). Той участва при учредяването, предоставя регистриран адрес и подпомага изпълнението на текущите корпоративни задължения. 

В DIFC действащият режим за дружества със специално предназначение е режимът на Prescribed Companies. Предходните Special Purpose Company Regulations са отменени, а съществуващите Special Purpose Companies са преминали към режима на Prescribed Companies. 

Към настоящия момент правната база на DIFC посочва Prescribed Company Regulations 2024 като действащ режим. През 2026 г. са предложени допълнителни изменения за разширяване на достъпа до режима, но те са публикувани като материали за обществено обсъждане и не следва да се третират като действащо право, докато не бъдат формално приети. 

Следователно ADGM SPV и DIFC Prescribed Company не са взаимозаменяеми корпоративни форми. Всеки режим има собствена нормативна основа, критерии за допустимост и корпоративни изисквания. 

Как DIFC Courts и ADGM Courts влияят върху стратегията при спорове? 

И DIFC Courts, и ADGM Courts разглеждат граждански и търговски спорове в common law среда и провеждат производствата на английски език. 

DIFC Courts включват Апелативен съд (Court of Appeal), Първоинстанционен съд (Court of First Instance) и Трибунал за искове с малък материален интерес (Small Claims Tribunal). Dubai Law No. (2) of 2025 позволява в рамките на Първоинстанционния съд да функционират специализирани съдебни състави и подразделения. На практика DIFC Courts поддържат специализирани механизми, включително Technology and Construction Division и Digital Economy Court, както и специализирано разглеждане на производства, свързани с арбитраж. 

ADGM Courts включват Апелативен съд и Първоинстанционен съд, в рамките на който функционират специализирани направления за граждански и търговски спорове, недвижими имоти, трудови спорове и искове с малък материален интерес. ADGM Courts използват интегрирана електронна платформа за подаване на документи, управление на дела, електронни доказателствени комплекти и дистанционни заседания. 

Тези особености имат практическо значение при избора на съдебен форум, но не означават, че единият съд е универсално по-подходящ от другия. Изборът зависи от договора, вида на спора, приложимото право, местонахождението на активите, срещу които евентуално ще бъде насочено изпълнение, и общата структура на сделката. 

Как се изпълняват решенията на DIFC Courts и ADGM Courts? 

Възможността за принудително изпълнение трябва да бъде анализирана още при избора на съдебен форум. 

Dubai Law No. (2) of 2025 урежда механизъм, чрез който съдията по изпълнението на DIFC Courts може да поиска съдействие от Dubai Courts, когато обектът на изпълнение се намира извън DIFC. Законът предвижда конкретни условия, включително съдебният акт да бъде окончателен и подлежащ на изпълнение и да бъде придружен от официален превод на арабски език. 

При международно изпълнение трябва да бъдат проверени правилата на държавата, в която се намират активите. DIFC Courts поддържат меморандуми и насоки за съдебно сътрудничество с чуждестранни съдилища, включително с Commercial Court of England and Wales. Тези документи не представляват сами по себе си международни договори, които гарантират автоматично признаване или изпълнение. 

ADGM Courts също поддържат мрежа от договорености за съдебно сътрудничество и изпълнение, включително с Abu Dhabi Judicial Department, Dubai Courts, Министерството на правосъдието на ОАЕ и чуждестранни търговски съдилища. Международните Memoranda of Guidance имат информационна и координационна функция, но не представляват сами по себе си международен договор или законово основание за автоматично признаване. 

Следователно клауза за съдебна компетентност не трябва да се формулира изолирано от въпроса къде се намират основните активи на контрагента и по какъв ред евентуално съдебно решение ще бъде признато и изпълнено. 

Защо приложимото право и съдебната компетентност трябва да се определят още при структурирането на сделката? 

Клаузата за приложимо право и клаузата за съдебна компетентност уреждат различни правни въпроси. Първата определя материалното право, според което се анализират договорните права и задължения. Втората определя съда, компетентен да разреши спора. 

Разграничението е особено важно при DIFC и ADGM, защото и двете съдебни системи могат да бъдат избрани от външни страни чрез изрична писмена договорка. Изборът на common law съд не означава непременно, че спорът ще бъде решен по собственото материално право на съответната финансова зона. 

При международна сделка приложимото право и съдебната компетентност следва да бъдат координирани с корпоративната структура, местонахождението на активите, обезпеченията, евентуалните арбитражни клаузи и държавите, в които може да се наложи признаване и изпълнение на бъдещо съдебно решение. 

DIFC и ADGM предоставят две различни common law правни системи в рамките на ОАЕ. DIFC прилага собствено законодателство, допълвано от common law, докато ADGM директно прилага английското common law. Практическото значение на тази разлика трябва да се оценява спрямо конкретната сделка, а не само спрямо местоположението или разпознаваемостта на съответния финансов център. 

Правна помощ при структури в DIFC и ADGM 

Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“ предоставя правно съдействие при анализ на възможностите за използване на DIFC и ADGM при инвестиционни и холдингови структури, съвместни предприятия, договорно структуриране и планиране на механизми за разрешаване на спорове. Анализът може да обхваща приложимото право, съдебната компетентност, подходящия корпоративен инструмент и връзката между структурата на сделката и бъдещото изпълнение. 

Настоящият материал има общ информационен характер. Той не представлява индивидуален правен, финансов, данъчен, инвестиционен или друг професионален съвет. Приложимият режим следва да бъде определен с оглед на конкретната сделка, страните, активите, договорната документация и мястото на евентуално изпълнение.