Международно банкиране и автоматичен обмен на информация: CRS, FATCA, DAC8 и CARF

Автоматичният обмен на информация (Automatic Exchange of Information, AEOI) не отменя обмена на информация при поискване. Той е отделен механизъм, при който предварително определени категории информация се предоставят периодично без индивидуално искане от другата държава. Прилагането на режима не предполага предварително установено нарушение от страна на титуляря на сметката или ползвателя на съответната услуга.  

От 1 януари 2026 г. регулаторната рамка е разширена и по отношение на криптоактивите. С измененията в ДОПК, обнародвани в Държавен вестник, бр. 85 от 15 септември 2026 г., е създаден Раздел IIIб за автоматичен обмен на информация за криптоактиви. Правилата са в сила от 1 януари 2026 г. и отразяват изискванията на Директива (ЕС) 2023/2226 (DAC8), основани на разработената от ОИСР Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви (Crypto-Asset Reporting Framework, CARF).  

CRS и FATCA са различни режими за автоматичен обмен на финансова информация. DAC2 не е отделен трети стандарт, а европейската правна рамка, чрез която CRS е въведен в Европейския съюз. При CRS основният критерий за физическите лица е данъчната резидентност, като режимът съдържа и отделни правила за юридически лица, финансови институции и контролиращи лица. Директива 2014/107/ЕС (DAC2) и CRS са въведени в България чрез Раздел IIIа на Глава шестнадесета ДОПК.  

FATCA е американски режим, който България прилага чрез междуправителствено споразумение по Модел 1. При този модел българските предоставящи информация финансови институции изпълняват процедурите за идентифициране на U.S. Reportable Accounts, а България получава и ежегодно обменя съответната информация със Съединените щати.  

FATCA не следва единствено критерия за данъчна резидентност, използван при CRS. За целите на FATCA гражданин на САЩ се счита за данъчно местно лице на САЩ, включително когато е данъчно местно лице и на друга юрисдикция. Мястото на раждане в САЩ обаче е FATCA indicium, което задейства допълнителна комплексна проверка. Само по себе си то не е достатъчно във всички случаи за окончателен извод, че лицето трябва да бъде третирано като U.S. Person, тъй като приложимите правила допускат установяване на чуждестранен статут чрез съответните документи.  

Точният обхват на предоставяната информация зависи от приложимия режим, вида на сметката и статута на титуляря. По българските правила за CRS/DAC2 информацията включва идентификационни данни на лицата, за които се предоставя информация, като име или наименование, адрес, данъчен номер, данъчна резидентност и, при физическите лица, дата и място на раждане. Предоставят се също номерът на сметката или функционалният му еквивалент и идентификационните данни на предоставящата информация финансова институция.  

Финансовата информация може да включва наличността или стойността на сметката към края на календарната година или към датата на закриването й. При попечителски сметки се предоставя информация за брутни лихви, дивиденти, други доходи и определени брутни постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи. При депозитни сметки се предоставя общият брутен размер на лихвите, платени или заверени по сметката.  

В България информацията по чл. 142б, ал. 1 ДОПК се предоставя от финансовите институции на Националната агенция за приходите (НАП) веднъж годишно по електронен път до 30 юни на следващата година. НАП осъществява автоматичния обмен с компетентния орган на съответната участваща юрисдикция, с която има договореност, до 30 септември на следващата година.  

Регистрирането на чуждестранно дружество или използването на холдингова структура не изключва приложението на CRS или FATCA. Когато юридическо лице попада в категорията на пасивно нефинансово образувание, приложимите процедури могат да изискват идентифициране на неговите контролиращи лица и определяне на тяхната данъчна резидентност или FATCA статус.  

Класификацията като Passive Non-Financial Entity (Passive NFE) трябва да се извършва по всички приложими критерии, а не само въз основа на един показател. При стандартния тест за Active NFE едновременно по-малко от 50% от брутния доход за предходната календарна година трябва да представлява пасивен доход и по-малко от 50% от активите да генерират или да се държат с цел генериране на пасивен доход. ДОПК предвижда и други самостоятелни категории Active NFE, поради което неизпълнението на този тест не следва да се разглежда изолирано от останалите законови критерии.  

При Passive NFE финансовата институция определя контролиращите лица чрез информацията, събрана по приложимите процедури срещу изпирането на пари, и чрез декларации за данъчна резидентност. За целите на CRS сметката се третира като сметка, за която се предоставя информация относно контролиращо лице, когато това контролиращо лице е лице, за което се предоставя информация. Следователно не всяко контролиращо лице на всяко Passive NFE се докладва автоматично във всяка юрисдикция.  

DAC8 разширява автоматичния обмен в Европейския съюз към определени трансакции с криптоактиви. Правилата са основани на CARF и се прилагат от 1 януари 2026 г. Българският ДОПК вече съдържа специален Раздел IIIб, който урежда комплексната проверка на ползвателите на криптоактиви, предоставянето на информация на НАП и последващия автоматичен обмен с държавите членки и приложимите партньорски юрисдикции.  

Предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви събират идентификационни данни за ползвателите и, когато е приложимо, за контролиращите лица. Предоставя се и информация за съответните видове криптоактиви и определени агрегирани данни за сделките през календарната година. Информацията се подава на НАП веднъж годишно до 30 юни на следващата година. За първия отчетен период, 2026 г., това означава подаване през 2027 г., а обменът между данъчните администрации на държавите членки за 2026 г. следва да се извърши до 30 септември 2027 г.  

Законът съдържа и преходни правила във връзка с късното обнародване на измененията през септември 2026 г. За клиентски отношения, установени между 1 януари 2026 г. и обнародването на закона, комплексната проверка трябва да бъде извършена в тримесечен срок от обнародването. Ако тя не бъде завършена в този срок, съответните доставчици и финансови институции не могат да допускат сделки или трансакции до приключването й. За съществуващи ползватели на криптоактиви към 31 декември 2025 г. процедурите за комплексна проверка трябва да бъдат приложени до 1 януари 2027 г.  

При установяване на отношения с физическо лице доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, позволяваща да определи държавата или юрисдикцията на данъчна резидентност, и да провери нейната достоверност спрямо наличната информация. При промяна в обстоятелствата, която прави декларацията невярна или ненадеждна, трябва да бъде получена нова валидна декларация или обяснения и документи, които обосновават първоначалната.  

Когато ползвател на криптоактиви не предостави изискваната информация, доставчикът не може да допуска извършването на сделки след изтичането на 60 дни от първоначалното искане, при условие че са отправени най-малко две писмени напомняния.  

Измененията от 2026 г. засягат и режима за финансовите сметки, като в съответните определения са включени електронните пари и цифровите валути на централните банки. За целите на Раздел IIIб обаче електронните пари и цифровите валути на централните банки не попадат в определението за "криптоактив, за който се предоставя информация".  

Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно CARF е в сила за България от 22 април 2026 г. Реалният обмен с конкретна юрисдикция извън Европейския съюз зависи и от наличието на действащо отношение за обмен между съответните компетентни органи.  

При режима за финансовите сметки финансовата институция не трябва да открива нова сметка, когато лицето откаже да предостави необходимата декларация или документални доказателства и отказът прави невъзможно извършването на изискуемата комплексна проверка и предоставянето на информация. При същото условие съществуваща сметка може да бъде закрита.  

ДОПК предвижда административни санкции както за предоставящите информация финансови институции, така и за титулярите на сметки. По актуалната информация на НАП титуляр, който посочи неверни данни в декларация с цел да не бъде установен статутът му на лице, за което се предоставя информация, подлежи на глоба или имуществена санкция до 511,29 евро, съответстващи на 1000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Отделни санкции са предвидени за неподаване или невярно предоставяне на информация и за откриване на нова сметка без изискуемите декларации и документални доказателства.  

За криптоактивите чл. 278и ДОПК съдържа отделен санкционен режим. Предоставящ информация доставчик, който е юридическо лице или едноличен търговец и не предостави изискуемата информация в срок, подлежи на имуществена санкция от 5 000 до 10 000 евро. Непълната или невярна информация и нарушенията на процедурите за комплексна проверка могат да доведат до имуществена санкция от 150 евро за всеки засегнат ползвател или контролиращо лице. Ползвател на услуги за криптоактиви, който посочи неверни данни в изискуемата декларация, подлежи на глоба от 1 000 до 3 000 евро, ако е физическо лице, или на имуществена санкция от 1 500 до 4 000 евро, ако е юридическо лице или едноличен търговец. При повторно нарушение санкциите по чл. 278и се налагат в двоен размер.  

Автоматичният обмен не превръща финансовата информация в публично достъпна информация. По ДОПК информацията, обменяна с компетентните органи на участващите юрисдикции по режима за финансови сметки, се третира като данъчна и осигурителна информация и подлежи на ограничения относно достъпа, разкриването и използването й.  

Защитата на личните данни при обмена се осъществява при прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и специалните разпоредби на ДОПК. Сходните правила за поверителност, използване на информацията и защита на личните данни се прилагат и към информацията за криптоактиви.  

Правилното определяне на данъчната резидентност и коректната класификация на юридическите лица са основни елементи на съответствието при автоматичния обмен на информация. За корпоративните структури е важно да се определи дали образуванието е финансова институция, Active NFE или Passive NFE и, когато е приложимо, кои физически лица са негови контролиращи лица.  

Декларациите за данъчна резидентност и свързаната с тях документация трябва да съответстват на действителните обстоятелства. Промени, които правят първоначално предоставената информация невярна или ненадеждна, могат да породят задължение за нова декларация, допълнителна проверка или ограничаване на възможността за извършване на операции до приключване на комплексната проверка.  

За доставчиците на услуги за криптоактиви 2026 г. е първата отчетна година по новия режим. Това изисква процедурите за идентифициране на данъчната резидентност, комплексна проверка, съхранение на данни и подготовка на отчетната информация да бъдат съобразени с новия Раздел IIIб ДОПК и с приложимите преходни срокове.  

Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“ предоставя правно съдействие във връзка с международното данъчно планиране, банковата регулация, приложимостта на CRS и FATCA, класификацията на корпоративни образувания и структурирането на трансгранични операции. Съдействието може да обхваща и правен преглед на задълженията по DAC8 и CARF, включително приложимостта на режима за автоматичен обмен на информация за криптоактиви.  

Настоящият материал има общ информационен характер. Той не представлява индивидуален правен, данъчен, финансов или инвестиционен съвет. Прилагането на CRS, FATCA, DAC8 и CARF изисква преценка на конкретните факти, статута на съответните лица и приложимите юрисдикции.